ПЦДОН

Начало Проповеди Неделя пред Рождество Христово
Неделя пред Рождество Христово Е-мейл
Оценка на читателите: / 11
Слаба статияОтлична статия 
Написано от архим. проф. Павел Стефанов   
Неделя, 20 Декември 2015 05:21
 
о.Павел
Днес е последната неделя преди Рождество Христово. Светата Православна църква отдавна ни подготвя за великия празник. Тя е наредила 40-дневен пост преди него, за да очистим телата и душите си и да посрещнем достойно деня, в който честваме достойно рождението на Царя на царете. Отдавна слушаме и църковните песни: “Христос се ражда, славете Го; Христос от небесата посрещнете!” Рождените дни на земните царе и крале са национални празници на държавите, които те управляват. А рожденият ден на небесния Цар Христос е най-радостният празник не само за християните, но и за всички Негови поданици, за всички хора по земята.
 
Евангелският откъс, който се чете на днешната св. литургия, е взет от Евангелието на Матей и обхваща първите 25 стиха от 1 глава. Той изброява много имена на хора, живяли по времето на Стария Завет. Те са прадедите на Иисус Христос по плът. Евангелието ги посочва, за да потвърди, че Спасителят възприема човешко тяло и става съпричастен на човечеството по природа. Евангелист Матей започва родословието си от Авраам, защото пише за евреите, които водят родословието си от праотеца Авраам. Успоредното родословие на евангелист Лука, 3 глава, стига до Адам и до Бога, защото той пише за езичниците, които, макар и изпаднали в заблуда, също са синове и дъщери на Бога. Генетичните изследвания, които се правят през последните десетилетия, също доказват, че всички хора са произлезли от един корен. Родословното дърво на човечеството разцъфтява именно в личността на Иисус Христос.

Има два вида генеалогии – възходящи и низходящи. При възходящите се проследяват всички прадеди на даден човек, а при низходящите се уточняват всички негови потомци. Днешното Евангелие предоставя възходящата, плътската генеалогия на Иисус, а историята на Църквата свидетелства за низходящата, духовната генеалогия на Спасителя. Ние, християните, сме Неговите духовни синове и дъщери. Той е вечната лоза, а ние сме пръчките, които са призвани да дадат изобилен плод (Йоан 15:5). Низходящата генеалогия винаги се стреми към безкрайност, защото броят на последователите, на духовните „родственици” нараства в аритметическа прогресия. При възходящата генеалогия броят на включените лица е ограничен и подчинен на цифровата символика.

Трябва да се признае, че днешното евангелско четиво не е от най-увлекателните за четене и възприемане: „Аса роди Йосафата; Йосафат роди Ахаза; Азах роди Езекия...” Текстът звучи монотонно като тракане на броеница, като безкрайно повтаряща се музикална фуга. Но това впечатление е измамно. В тази наглед суха еврейска генеалогия се съдържа скрито послание, която отвежда към истинското значение и радостта на Рождество Христово. Ключът към това послание са жените. Да, няма грешка – жените! По принцип еврейските родословия не включват жени, защото признават наследство само по мъжка линия. Тук обаче сред Христовите прадеди са споменати пет жени: Тамар (ст. 3), Раав (ст. 5), Рут (ст. 5), Уриевата жена (ст. 6) и Дева Мария.

Какво знаем за тези жени? Тамар е снаха на Юда – един от 12-те сина на Яков, „патриарсите” на Израиля. Яков я омъжва поред за първия си син Ир и втория Онан, но Господ ги умъртвява за тяхното нечестие, преди Тамар да роди. Тогава Юда я дава на третия си син, който е съвсем млад и неопитен. Затова тя се забулва като блудница и преспива със свекъра си, който не я разпознава. Иисус произхожда от Фарес – един от двамата близнаци, които Тамара ражда (Бит. 38).

Рахав е блудница, която живее в Йерихон. Когато Иисус Навин, вожд на евреите след кончината на Мойсей, изпраща съгледвачи в града, тя ги приютява и им помага да избягат от потерята. Поради тази смела постъпка Навин пощадява нея и целия й дом, когато превзема Йерихон. Иисус е далечен потомък на Вооз (или Воаз), когото тя ражда от Салмон (Иис. Нав. 2).

Рут дори не е еврейка, а чужденка от Моав. Тя е омъжена за един от синовете на съпрузите Елимелех и Ноемин. Когато мъжът й умира, Рут решава да остане със свекървата си, а не да се върне в родната си земя, като казва: „Където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог; и дето умреш ти, там ще умра и ще бъда погребана; нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори; само една смърт ще ме раздели от тебе” (Рут 1:16-17). Накрая тя се омъжва за Вооз, син на Салмон и Раав. Иисус произлиза от техния син Овид, който е дядо на цар Давид.

Под „Уриевата жена” се разбира красивата Вирсавия (евр. Бат-шева). Една привечер Давид вижда от покрива на своя дворец как тя се къпе гола в градината, влюбва се и преспива с нея. Той изпраща нейния съпруг Урия на бойното поле, за да бъде убит. Но заченатото дете умира като Божие наказание за убийството и прелюбодейството, извършени от царя. Той се разкайва за престъплението си. Иисус е потомък на Давид и Вирсавия от техния втори син Соломон (2 Цар. 11-12).

Да оставим настрана невероятния факт, че еврейско родословие включва жени. Защо се изброяват такива, които на пръв поглед са „грешници” - блудници, чужденки, прелюбодейки? Какво мотивира евангелист Матей да направи това? Основната тема в свещената история е падението на човека и въздигането му от Бога. Това обикновено, „смъртно” родословие завършва с очакваната от хилядолетия Дева, която ражда безсмъртния Божи Син – Иисус. Петата и последна жена в списъка е „Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос” (ст. 16). Плодът на това родословие – св. Богородица, същевременно е доказателство за Божието желание и действие да изправи падналата човешка природа. Благодарение на нейния свободен избор и съгласие Сам Бог се ражда в света, за да го обнови, оздрави и освети. Ако и ние направим такъв свободен избор и се съгласим с Божия промисъл, същото ще се случи с нас и в нас. Щом пожелаем, Бог действа. Самото намерение е вече добродетел и начало на пътя към праведността.

В Матеевата генеалогия Иисус Христос се нарича „Син Давидов, Син Авраамов” (ст. 1). Като син (потомък) на Авраам Той е наследник на Обетованата земя. Като син на Давид Той е наследник на престола на Израиля. Като син на Авраам Той е великата жертва, предобразена от Исаак (Бит. 22). Като син на Давид Той се отъждествява с великия цар Соломон, който построява Божия храм (2 Цар. 7:13-14). При първото пришествие на Господа в смирение Той се явява син на Авраам, когато извървява пътя от Йерусалим до Голгота и полага живота Си за човечеството. При второто пришествие на Господа в слава Той ще се яви син на Давид, когато ще извърви пътя от Елеонската планина до Йерусалим и ще седне като Цар на своя вечен престол (Пс. 28:10).
 
 
Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.