ПЦДОН

Начало Проповеди 12-та Неделя след Петдесетница - притчата за богатия момък
12-та Неделя след Петдесетница - притчата за богатия момък Е-мейл
Оценка на читателите: / 6
Слаба статияОтлична статия 
Написано от митр. Антоний Сурожки   
Събота, 30 Август 2014 14:00
митр. АнтонийВо имя Отца и Сина и Святого Духа.

Искам да ви обърна внимание на две или три черти от днешното евангелски четиво. Момъкът се доближава до Христос и Му казва: Учителю благий. И Спасителят го поставя пред действителност, за която той, може би, не е мислил. Момъкът се обърнал към Христос като към мъдър наставник: „Добри наставниче, какво да правя?” А Христос му отговорил: Никой не е благ, освен един Бог ... И тук Той го поставил пред лицето на това, че ако иска да получи окончателен, съвършен отговор на своя въпрос, той трябва да го чуе от устата Божии, т.е. от Спасителя Христос, Синът Божий, станал син човечески. Той трябва да чуе тези слова, признавайки безусловността на правото на Христос да възвестява тези слова.

И действително, ако говорим за вечния живот, - кой може да говори за него, освен Самият Бог, Който е и  Живот Вечен? Напразен е въпросът на момъка, ако той се обръща само към мъдрия, макар и свят, човек: на този въпрос може да отговори само Бог: и отговорът на това е само един: Приобщи се към Моята святост, приобщи се към Моята вечност – и ти ще бъдеш съвършен, и ще влезнеш във вечността Божия ...
 
Но Христос се обръща към своя събеседник на това равнище на което другия говори; Той му казва: пази заповедите, - нали заповедите също са дадени от Бога: какво повече ти е нужно?! – Кои? – пита момъкът, мислейки, че трябва да спазва някакви нови заповеди, че трябва да направи нещо такова, за което той досега от никого не е чувал. И действително, тук той слуша Този, Който може да му каже последно, съвършено слово. И Христос му указва на шест заповеди, но само последната - е от Второзаконие. Той не упоменава ни една заповед за поклонение на Бога; защо? Защото е така леко и на този момък и на нас да кажем: „Аз вярвам в Бога! Аз обичам Бога!” – и веднага да нарушим тези заповеди, които се отнасят до човека ... Изглежда, че всеки от нас може да каже от сърце, че той вярва в Бога, че той обича Бога – но това не е така. Ако вярвахме в Бога, не бихме поставяли под въпрос обстоятелствата в нашия живот, не бихме Го упреквали за това, че всичко което с нас се случва горчиво и мъчително – е Негова отговорност. Ние не винаги казваме, че Той е отговорен непосредствено, но че Той не ние съхранил, не ни е оградил, не ни е защитил – ние казваме постоянно. Ако бихме Го обичали, ако бихме вярвали в Неговата любов, то ние бихме възприемали всичко от Неговата ръка, като дар на любовта. Затова да говорим за това, че ние обичаме Бога и вярваме в Него, е нужно внимание, предпазливост. Но даже ако ние можем да кажем това, то апостол Йоан Богослов ни указва: когато ти казваш, че обичаш Бога, а хората около себе си не обичаш – ти си лъжец! ... Затова Христос не поставя на богатия момък въпрос за това, обича ли Бога, - той би се отзовал с положителен отговор, а пита: как ти се отнасяш с хората около теб? Обичаш ли хората, както обичаш самия себе си? Желаеш ли на хората всичкото това добро, което желаеш на себе си? Готов ли си да се отречеш от всичко, което е твое, за това, да обогатиш другият с любов, но конкретна любов; не на думи, а с дела на любов? ... Ето защо Христос казва на момъка: Пази заповедите.

Това ни напомня разказа за Страшния съд, който ние четем в Евнгелието според Матей преди Поста, за това, как Господ разделя овцете от козите. Ние винаги мислим за тази притча в асоциация със съда; но в какво е съда, за какво пита Христос-Съдията застаналите пред Него? Той пита само за това, оказали ли са се те в течение на своя живот човечни, достойни за името човек: Нахранихте ли гладния? Облякохте ли голия? Дадохте ли покрив на този, който е бил бездомен? Посетихте ли болния, дори ако ви е страх от неговата зараза? Засрамихте ли се или не от това, че вашият приятел се намира опозорен в затвора? ... Ето за какво пита Съдията, - за това, какви сме били по отношение към човека. Иначе казано: били ли сте вие достойни за званието човек? Ако вие сте недостойни даже за званието човек, - не мислете за това, да се приобщите към Божествената святост, да се приобщите към Божествената природа, да се приобщите към вечността Господня.

И това е отправено към момъка, който е богат: с какво е богат? Той е богат не само с материални богатства; той е богат с това, че чувства себе си за праведник: той е изпълнил всички Божии заповеди, той е направил всичко, каквото може да поиска от него Бог, - какво повече да се изисква от него? Да възлюби ближния, като себе си. Това не е една от Десетте заповеди; тази заповед ние намираме на друго място в Стария завет (Лев. 19:18) и я слушаме повтаряна от Христос; тя означава: да се отречеш от себе си, да забравиш за себе си! Нека цялото твое внимание да бъде обърнато към другия, към неговата нужда: нека твоето сърце да бъде пълно само с любов към другия, каквото и да ти струва това! ... И ето тук момъка се спъва в своето материално богатство: той е готов да обича хората, но само от положението на своята материална обезпеченост. А Христос му говори: Отдай всичко: и когато у тебе няма нищо, не остане нищо, тогава обичай хората свободно, и Ме следвай, където и да отида ... И ние знаем, къде Христос е: отрече се от Себе Си до край и даде живота Си.

Тази заповед се отнася отчасти към всички нас. От материалното богатство не сме задължително длъжни да се лишим, пък и често не го притежаваме, но ние сме богати с това, което ни прави горди, самодоволни, - ето от какво трябва на първо място да се откажем: да забравим за себе си, и да обърнем внимание на ближния. И тогава ще чуем от Христа слово на утешение, слово на утвърждение. Да, – със собствени сили човек не може да направи това, но, по думите на Спасителя към апостол Павел, силата Му се в немощ напълно проявява. Ние можем да действаме със Божията сила; и както е казано в днешното Евангелско четиво, това което е невъзможно за човека, е възможно за Бога. И отново с думите на апостол Павел: Всичко ми е възможно в укрепващата ме сила на Господ нашего Иисуса Христа. Амин.

превод: Димитър Петров, Блог за митр. Антоний Сурожки

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.