ПЦДОН

Начало Богословие Защо жената не може да бъде свещеник?
Защо жената не може да бъде свещеник? Е-мейл
Оценка на читателите: / 17
Слаба статияОтлична статия 
Написано от протопрезвитер Александър Шмеман   
Събота, 16 Февруари 2013 09:31

Сряда, 11 февруари 1976 г.

Защо жената не може да бъде свещеник? Имахме дълъг разговор вчера с Том (о. Томас Хопко  - бел. ред.), срещу когото, според слуховете, заради статията му в последния “Quarterly”[1] се опълчват и православни жени. Откакто тази буря (във връзка с англиканите) започна, мен все повече ме удивява не самата тема на спора, а онова, което се открива в него за богословието. Невъзможността да бъдат намерени решаващи аргументи нито „за“, нито „против“ – решаващи в смисъл на такива, които биха имали обективна убедителност и за двете страни. Всеки се оказва прав за себе си, тоест вътре в собствената си перспектива, в „причинната връзка“ на собствената си аргументация. „Нашата“ страна понякога ми напомня изобличението на Лев Толстой от о. Йоан Кронщадски: „О, неистови графе! Как можеш ти да не вярваш на св. апостоли...“. Не е ли обаче цялата работа в това, че всичко е започнало – у Л[ев] T[олстой] – с ‚неверието“ спрямо св. апостоли. Ето защо аргументацията ex traditione[2] просто бие встрани от целта.  „Ереста“ винаги е нещо много цялостно, простичко измислено. Наистина, тя е преди всичко избор в дълбочина, а не някаква поправима грешка в подробностите. Оттук и безнадеждността на всички „богословски диалози“ – все едно винаги е ставало дума за „диалектика“ и аргументи. Всички аргументи в богословието са post factum, всички те са вкоренени в опита. Ако опитът е друг, те са неприложими, нещо, кеото за кой ли път става очевидно в този спор за „свещенството на жените“. Том: „Как да се обясни например, че жена може да бъде президент на САЩ, но не може да бъде свещеник?“. Струва ми се – отговарям аз, - че тя не би трябвало да бъде и президент на САЩ. Точно за това обаче обаче сега никой не говори, а да го кажеш би означавало на момента да предизвикаш обида. Да се обижда пък също не трябва и така се въртим в порочен кръг. И този порочен кръг е неизбежен винаги, когато е нарушен някакъв органичен, изначален и вечен опит. Същевременно в основата си нашата култура се състои тъкмо в отхвърлянето и нарушаването му, така че отхвърлянето представлява самата нейна същност, представлява нейния опит. Това е опит само от отрицание, от въставане, от протест, а и самото понятие „освобождение“ (liberation) също е изцяло негативно. Съвременната култура мята върху съзнанието ни, върху нашия „изначален“ опит, ласото на принципите, които – макар да ни изглеждат „положителни“ – са на дело отрицателни и не произтичат от никакъв опит. „Всички хора са равни“ – ето го един от корените, най-неистинното от всички съждения a priori.  Или: всички хора са свободни. Или: любовта винаги е положителна (оттук например оправдаването на хомосексуализма и пр.).  Всяко ограничение е репресивно. Докато самите християни приемат всички тези „принципи“ и културата, построена върху тях, не е възможно да разсъждаваш за невъзможността на женското свещенство, без да се самозалъгваш и да звучиш лицемерно. Казано накратко, ако се тръгне от някакво отвлечено, несъществуващо, натрапено на природата равенство между мъжете и жените, то никаква аргументация не е възможна. А това означава, че трябва да се започне с разобличаването на самите тези принципи като лъжливи – за свободата, за равенството и пр. – лъжливи именно в своята отвлеченост, „измисленост“. Трябва да бъде отхвърлена цялата съвременна култура в нейните духовни – лъжливи и дори демонични – предпоставки. Най-дълбоко лъжливият от всички е принципът на „сравняването“, който лежи в основата на патоса за равенството. Със сравняване не се постига нищо и никога, то е източник на зло, тоест на завист (защо аз не съм като него), след това на злоба и накрая, на въставане и разделение. Но това е и точната генеалогия на дявола. Тук в нито един пункт, в нито един стадий няма нищо положително – всичко е отрицателно докрай. И точно в този смисъл нашата култура е „демонична“, защото в нейната основа лежи сравняването. Тъй като пък математически сравняването винаги води до опита и знанието за неравенството, то веднага се стига и до протеста. Равенството се утвърждава като незадължителност на каквито и да било различия, а тъй като тях ги има – се тръгва на борба с тях, тоест към насилствено приравняване, и което е още по-страшно, на отричането им като най-дълбока същност на живота. „Личността“, която жадува за равенство – без значение дали е мъжка или женска – е опустошена и безлична, тъй като „личното“ в нея е било точно това, което е било „различно“ спрямо всички останали и което не е подчинено на абсурдния закон на „равенството“.

Срещу демоничния принцип на „сравняването“ християнството противопоставя любовта, цялата същност на която е именно в пълното отсъствие на сравняването в нея – както като „източник“, така и като „същност“. В света затова няма и не може да има равенство, защото той е създаден от любов, а не от принципи. И жадува за любов, а не за равенство, и нищо – ние знаем това – не убива така любовта и не я заменя така ненавистно, както точно това постоянно натрапвано на света като цел и като „ценност“ равенство.

А именно в любовта и в нищо друго е вкоренена двойствеността на човека като мъж и жена. Това не е грешка, която човечеството да поправи чрез „равенството“, не е дефект, нито случайност, а първото и най-онтологично изразяване на самата същност на живота. Тук изпълняването на личността се осъществява в самоотдаването, тук бива преодолян „законът“, тук умира самоутвърждаването на мъжа като мъж и на жената – като жена, и т.н.

Всичко това обаче означава, че няма никакво равенство, а има онтологично различие, правещо възможна любовта – единство, а не „равенство“. Равенството винаги предполага множественост на „равните“, която никога не се претворява в единство, тъй като цялата същност на равенството е в неговото ревниво опазване. В единството различието не се унищожава, а само се превръща в единство, в живот, в творчество...

„Мъжкото“ и „женското“ начало са съприродни на света, но само човекът е този, който ги претворява в семейство. И ненавистта на нашата култура към семейството е продиктувана от това, че то изобличава злото на „равенството“.



[1] “St. Vladimir’s Seminary Quarterly” – тримесечното списание на семинарията „Св. Владимир“.

[2] Основана на традицията (лат.)

 

Из "Дневници (1973-1983)", изд. Фондация "Комунитас", 2011, превод от руски: Борис Маринов, ISBN 978-954-9992-11-3

Още от същия автор:

Коментари (11)
  • ba4ikiko  - Шмеман
    Шмеман е модернист и не трябва да го публикувате. Пишете се за православен сайт а сте публикували Шмеман. Не мога да разбера.
  • Marto
    Шмеман е труден за разбиране за хора със зилотско мислене и понеже не могат да го разберат, почват да лепят етикети "модернисти", "икуменисти" и т.н.
  • Прасета в космоса  - Шмеман
    Шмеман е протестант. Виж му мнението за Византия.
  • maria  - брътвежи
    Нито един аргумент в полза на тезата не можах да прочета в тази статия. И връзката равенство - женско свещеничество също не я виждам. Не знам дали е модернист, икуменист или друго нещо, но това са прости брътвежи с амбиция за сериозност. Жалко, щеше да ми е интересно да прочета сериозно мнение.
  • Marto  - брътвежи - друг път
    Вижте, това са лични размисли на автора и са написани в личен дневник, който е публикуван за масово четене доста след кончината му, размисли, които нямат претенцията за научност. Относно аргументите - основната причина за невъзможността на женското свещенство е фундаменталното различие в половете; Шмеман не го казва директно, но това прозира зад всеки един ред.
  • defust  - defust
    Браво на Марто!
  • Тру прасета-в-космоса  - Сички сте у лево!
    :D Шмаман си е по кат'усиан у лево, останалите кат'енергиан.
  • Тру прасета-в-космоса
    Без "по", техническа грешка, звинисар!
  • Галина Галиндяров  - За равенството.
    Аргумента за различието на половете или за невъзможността на,, равенството" е фундаментално неиздържан. Точно защото става въпрос за духовен а не за физически живот. Всеки свят има свои собствени закони, различни от тези на другия. Пренасянето на физическите закони в духовния свят, води до объркване в духовния живот. Ето защо изцяло обективно погледнато забраната за свещенничество при жените е една грешка, която се приема от много хора като несправедливост.
  • Marto  - До Галина
    Християнството не е дуалистична религия, където да се противопоставят материята и духа. Християнската антропология винаги разглежда човека като психосоматично същество, единство на душа и тяло. Църквата не е от този свят, но тя е в света и в нея служат конкретни хора от плът и кръв. И в Есхатона, който Църквата явява в света, човекът е с обожено тяло и душа, както и възкръсналия Христос се е явявал в плът след Възкресението Си и е ял наравно с апостолите. Не ги разбирате някои работи, личи си. А като не Ви харесва православието, прав Ви път - ей ги англиканите са цъфнали и вързали като са направили жени-епископи...
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.