ПЦДОН

Начало Проповеди Слово за Успение Богородично
Слово за Успение Богородично Е-мейл
Оценка на читателите: / 15
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Св. Софроний Врачански   
Вторник, 15 Август 2017 04:49

УспениеБлагочестиви християни! Днес, когато празнуваме Успението на Пресвета Богородица с толкова радост и веселие, ако някой друговерец ни попита защо се радваме толкова много, какво ще му отговорите? Знам, че ще му кажете: „Радваме се, защото днес е починала Божията Майка“. Ами нали той ще се изсмее на този отговор и ще каже: „Как може човек да се радва на смърт и как може да се весели, когато е изгубил най-скъпото си нещо?“.

Но знайте, че ние се радваме и се веселим, защото вярваме, че тя възкръсна и се възнесе чудесно с тялото си на небето, където стои пред Божия престол и се моли на Бога за нас. И вярваме в нейното възкресение, както ще възкръснем и ние от нашите гробове и в зависимост от делата си ще се облечем със същата слава, с каквато се облякла днес Пресвета Дева Мария. Затова се радваме и се веселим днес на този празник, който показва общото възкресение на всички починали. Защото ако мъртвите не възкръсват, то  Божията Майка не е възкръснала; ако пък Божията Майка не е възкръснала, то напразна е нашата надежда, която възлагаме на нея.

Но може ли да няма на света хора, които ден и нощ полагат усилия да потъпчат правата ни вяра? Наистина не може. Защото на света няма по-древно нещо от тези два гряха, тоест неверието и суеверието, които съществуват още от Адам и Ева. Бог рекъл на Адам: „В който час ядете от забраненото дърво, ще умрете“ (ср. Бит. 2:17). Но те не повярвали. Това е неверие. А дяволът рекъл: „Ако ядете от това дърво, ще станете безсмъртни“ (ср. Бит. 3:5), и те повярвали. Това е суеверие. Виждате ли колко древни са тези два гряха? И ако не бяха толкова древни, нямаше да се утвърди никакъв грях. Затова от нищо друго не са погинали толкова много хора, колкото от неверието и суеверието. Тези два гряха са причинили голямо зло на Адам, на Ева и на техните потомци, които често са изпадали от неверие в суеверие. Затова апостол Павел, когато полагал усилия да отвърне хората от неверие, ги пазел да не изпаднат в суеверие, тоест в някоя еретическа измама или в някои басни. Затова написал на евреите: Не се увличайте от разни и чужди учения (Евр. 13:9). А на ефесяни казал: „Не бъдете като деца, та да вярвате на всяко вятърничаво учение и на човешки измамни лъжи“ (ср. Еф. 4:14). Така и свети Иоан Богослов казва: Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога (1 Иоан. 4:1).

Ами сега колко суеверие има по света, колко разколници и безбожници! Но защо ли се появяват такива хора по света? Защото те отначало са се усъмнили в божественото учение на пророците и на светите мъже, а после са започнали да любопитстват, за да изследват самото битие на Бога, тоест, що е Бог и какъв е Той. И с това безумно изследване и съмнение са паднали в неверие. След като дяволът вкоренил в тях този навик, те започнали да твърдят, че няма Бог (Пс. 13:1; 52:2). Няма възкресение на мъртвите, няма друг свят, освен този, на онзи свят няма нито мъка, нито въздаяние за добрите и лошите дела. Такива бяха по времето на апостолите Симон влъхв и Коринт, такива били Филип и всички садукеи и епикурейци. Както и сега някои нови еретици следват тяхното учение и отварят широко врата за греховете. Защото кой човек, придържайки се към тяхното мнение, ще се пази от злото и ще прави добро, като мисли, че на онзи свят няма въздаяние нито за доброто, нито за злото? Правилно казва свети Иоан Златоуст, че като премахнем възкресението на мъртвите и задгробния живот, лесно пропада всяка християнска добродетел. А апостол Павел казва на галатяни: О, неразумни и глупави галатяни! Кой ви омая, та се не покорявате на истинското учение? (ср. Гал. 3:1). И вие ли се съмнявате във възкресението на мъртвите? Не можете ли да се убедите в него от различни примери от света? Например пшеницата и другите семена, когато се посеят в земята, нали отначало изгниват (умират) и чак след това се съживяват и израстват? Овощните дървета нали през зимата изгубват и плода си, и листата си, но на пролет откъде им идва цвят, лист и плод? Нали виждаме, че това е непозната за нас Божия сила? И за лъжа ли считате възкресението на мъртвите, о, безумни еретици? И твърдите, че човек е създаден само за този свят. О, колко безразсъдно се отнасяте към Божията благост и към достойнството на човешкото естество! Ако това, което твърдят еретиците, беше вярно, нали човекът щеше да стои най-ниско от всички Божии създания? Защо щеше да се труди толкова много на този свят и да търпи толкова теглила и грижи? Откъде щеше да бъде по-почтен от добитъка, земята и въздуха? Но еретиците не приемат нищо друго, освен телесните обичаи и обреди, и считат Светото Писание и неговото поучение за нищо.

Затова и ние не бива да се опираме само на нашия разум, а трябва да гледаме Свещеното Писание, което е истинско Божие слово, и да видим дали ще намерим някое истинно свидетелство, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Уверявам ви, че има доста такива свидетелства. Първо, праведният Иов казва: „Знам, че е истинен Онзи, Който ще ме изкупи и ще възкреси от земята моята кожа, която търпи сега тези мъки“ (ср. Иов. 19:25). Пророк Исаия казва: „Мъртвите ще възкръснат и онези, които са в гробовете, ще станат“ (ср. Ис. 26:19). Пророк Даниил казва: И много от спящите в земния прах ще се събудят ­ едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама (Дан. 12:2). Сам Христос казва: Когато мъртвите чуят гласа на Сина Божий, (...) ще оживеят (Иоан. 5:25). Така и много други светии казват, че ще има общо възкресение на мъртвите. Но най-ясния и чуден пример намираме в книгата на пророк Иезекиил.

Бог повикал пророка на едно поле, което било пълно със сухи мъртви човешки кости и като му ги посочил, рекъл: „Сине човешки! Кажи на тия кости да станат!“. А пророкът рекъл: „Господи, какво да им кажа и как ще чуят гласа ми?“. Тогава Бог му казал: „Кажи им: Сухи и мъртви кости! Чуйте Божия глас. Защото тъй казва Господ Вседържител: Аз ще въведа във вас дух ­ и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсне на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух ­ и ще оживеете“. И щом пророкът изрекъл тези думи пред сухите кости ­ о, чудо! ­ костите веднага се облекли с плът, съживили се и се изправили на нозете си ­ твърде, твърде голямо опълчение (вж. Иез. 37:1­ 10). Това е ясен образ за общото ни възкресение.

Но някой еретик може да каже: „Това е било нещо привидно, а не реално“. Добре, но нали когато пророк Илия възкреси сина на вдовицата, това беше нещо реално? Нали Елисей възкреси сина на сонамката, нали Христос възкреси юношата от Наин и четиридневния Лазар? Ето колко много примери свидетелстват, че ще има общо възкресение на всички мъртви. Ами за днешната Пречиста Дева Мария какво трябва да мислим? Нали трябваше този Вместил Бога в себе си Живот да не изгние като другите хора в земята. И ако тя бе останала в земята до общото възкресение, как би могъл да търпи това Иисус Христос, Единородният и? Син, Който получи тяло и се роди от нея? Но трябваше да възкръсне, както предрече Давид: „Възкресни, Господи, в Твоя покой. ­ Ти и животът на Твоята святост“ (ср. Пс. 131:8). И като се удивляваха на възнесението и?, блажените души се питаха: „Коя е тази, която идва от земята прославена и душевно, и телесно, и бива посрещната и подета от Сина си със слава?“. Затова свети Иоан Дамаскин се чуди и казва, че Света Дева Мария след раждането си е Девица и след смъртта си е жива, което не може да бъде постигнато от човешкия ум; защото за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26).

Ето защо се радваме и веселим днес. Защото на този ден Божията Майка се пресели с душата и с тялото си на небето, поради което и ние се надяваме, че и нашето тяло не ще остане вечно в земята, защото има същата природа като нейната, а ще се събере с душата и ще възкръсне. И ще живее, както и тя е жива сега и царува при Сина Си, и се моли на Бога за всичките ни нужди. Защото щом като премъдрият Соломон не пренебрегнал молбите на майка си, то и Христос не ще пренебрегне просбите на Своята Майка, стига греховете ни да не и? попречат. Веднъж цар Александър написал на Антипатър: „Не знаеш ли, че една сълза на майка ми може да заличи всичките ти грехове?“.

По същия начин една дума на Божията Майка може да заличи всичките ни грехове. Достатъчно е да се покаем и да поискаме помощ от нея, и тя е готова да ни помогне, защото Светият Дух казва, че тя е пастир на грешниците. Затова никога не ни изоставя, стига да не се отдалечаваме от нея, а винаги с вяра и надежда да прибягваме към нея, както ни учи да казваме Светата Църква: „Владичице, помогни ни; защото погиваме от множеството си съгрешения. Не ни връщай празни, защото след Бога теб имаме за едничка надежда. С твоето застъпничество и с благодатта на твоя Син чакаме и се надяваме да влезем в небесната слава при теб, където с всички Божии избраници ще славим Бога. Нему слава във вечните векове, амин“.

източник: Сайт на Славянобългарския манастир "Св. Георги Зограф" - Атон

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.