ПЦДОН

Начало Богословие Децата и Църквата? Съвети от отец Александър Шмеман
Децата и Църквата? Съвети от отец Александър Шмеман Е-мейл
Оценка на читателите: / 5
Слаба статияОтлична статия 
Петък, 24 Юли 2015 08:59
дете в църква
 
По принцип децата обичат да са в църква и това инстинктивно привличане и интерес към църковните служби е основата, върху която трябва да изградим религиозното образование. Когато родителите се тревожат, че децата ще се изморят от дългите служби, те обикновено несъзнателно изразяват притеснение не за децата, а за себе си. Децата много по-лесно от възрастните проникват в света на църковната обредност, в литургичната символика. Те чувстват и оценяват "атмосферата" на богослужението. Изживяването на "светинята", на тази mysterium tremendum, в което се корени всяка една религия - усещането за среща с Някой, Който е отвъд ежедневието - е по-достъпно за децата, отколкото за нас. "Ако се не обърнете и не станете като деца" (Мат. 18:3) - тези думи се отнасят за възприемчивостта, откритостта на ума и естествеността, които губим, когато порастваме. Колко много хора отдават живота си в служба на Бога и се посвещават на Църквата само защото от ранно детство са се хранели с любовта към Божия дом и с радостта на литургичния опит.

Следователно първото задължение на родители и възпитатели е да оставят децата и да не им пречат (вж. Мат. 19:14) да ходят на църква. Децата трябва да чуят думата Бог за първи път именно в храма. В класната стая тя е трудна за разбиране и остава абстрактна, но в храма е "в стихията си". В детството си ние имаме способността да разбираме не с интелекта, а с цялото си същество, че няма по-голяма радост на земята от това да сме в църква, да участваме в службите, да вдишваме уханието на Царството небесно, което е "мир и радост в Светаго Духа" (Рим. 14:17).

Ходенето на църква трябва от най-ранно детство да се допълва от домашната атмосфера, която предшества и продължава настроението от храма. Нека вземем за пример неделната сутрин. Как може детето да почувства светостта на тази сутрин и на онова, което ще види в храма, ако домът е изпълнен с шума на радиото и телевизора, ако родителите пушат или четат вестници и цари изцяло светска атмосфера? Ходенето на църква трябва да се предшества от усещане за "събиране", усещане за тиха тържественост. Запалените кандила пред иконите, четенето на откъси от Свещеното Писание, чистите дрехи, почистените стаи - често родителите не осъзнават как всичко това "оформя" религиозното съзнание на детето, как оставя отпечатък, който никакви по-късни изпитания няма да изтрият. В навечерието и в деня на църковните празници, по време на Великия пост, в дните, когато се подготвяме за изповед и причастие, домът трябва да отразява храма, трябва да бъде осветен от светлината, която донасяме от богослужението.

А сега да се спрем на училището. Изглежда очевидно, че да се провежда така нареченото "неделно училище" по време на божествената Литургия е в дълбоко противоречие с духа на Православието. Неделната Литургия е радостно събрание на църковната общност и детето трябва да знае и да преживее това много преди да е в състояние да разбира дълбокия смисъл на това събрание. Струва ми се, че изборът на неделята за провеждане на църковно училище не е много добър. Неделята е преди всичко ден за Литургия, и в центъра на този ден трябва да е Църквата и нейната Литургия.

Би било много по-добре църковното училище да се провежда в събота преди вечернята. Аргументът, че родителите не могат и не искат да водят децата си на църква два пъти седмично, е просто признание за мързел и греховно безгрижие. Съботната вечер е начало на неделята, и трябва да бъде богослужебно осветена също толкова, колкото и неделя сутрин. Тъкмо тогава всички православни църкви по света празнуват началото на възкресния ден с възкресна вечерня или всенощно бдение. Няма причина в това отношение православните в Америка да се откъсват от древната църковна традиция.

Църковното училище трябва да бъде за децата естествено начало на Господския цикъл: училище-вечерня-литургия. Така училището ще бъде тяхното въведение в Господния ден, ще ги подготвя за по-съзнателно участие в него.

превод: Светла Биюкова

Още статии от о. Александър Шмеман: тук

Коментари (0)
Коментирай
Your Contact Details:
Коментари:
:D:):(:0:shock::confused:8):lol::x:P:oops::cry:
:evil::twisted::roll::wink::!::?::idea::arrow:
Security
Please input the anti-spam code that you can read in the image.
 

Флуида ООД

Сродни статии

© 2009-2018. Храм Свети цар Борис Варна. Всички права запазени.
Цялостно или частично възпроизвеждане на материали от сайта е разрешено единствено при коректно цитиране на източника, авторите и преводачите. Задължително е при използване на материали от този сайт в електронни издания да се поставя хиперлинк към оригиналната статия в sveticarboris.net. Благодарим за разбирането.